Началото е в лабораториите!

С помощта на рекомбинантна ДНК-технология ДНК-молекули от различни източници се комбинират инвитро в една молекула, за да се създаде нов ген, който след това се прехвърля в друг организъм и му придава нови свойства (картофи, които произвеждат отрова срещу колорадски бръмбари). Генното инженерство позволява да се подберат единични гени, които да бъдат прехвърлени от един организъм в друг, както между сходни, така и в отдалечени видове.

Успешни опити за генетични модификации са направени още през 70-те години на миналия век, а генно модифицирани храни за търговски цели в САЩ се произвеждат за пръв път през 1996 г. Въпреки, че не са направени достатъчно тестове и анализи за ефекта, който ГМО могат да имат върху човешкото здраве и околната среда, компаниите, занимаващи се с генно инженерство, агресивно промотират своите продукти, като обещават по-високи добиви, използване на по-малко пестициди и висока устойчивост на културите.

В началото

Водят ли ГМО до употреба на
по-малко пестициди?

Добивите при ГМ културите са по-високи. В световен мащаб 73% от ГМ културите са разработени за хербицидна толерантност, 18% - за устойчивост към насекоми, а в 8% са включени и двете характеристики. Само 0.1% от ГМ културите са генно обработени за по-високи добиви. Въпреки това като цяло ГМ културите биват рекламирани като осигуряващи по-високи добиви. Редица изследвания, проучвания и полеви опити докладват за 4 до 11% по-ниски добиви при ГМО. В едно от най-мащабните изследвания, правени досега – за период от 3 години, учените от университета в Канзас изследват развитието и добивите от ГМ соя на “Монсанто” (Roundup Ready) в сравнение с конвенционална соя. Roundup Ready соята има гени, които я правят устойчива на хербицида Roundup. Заключението е, че добивите от ГМ соя са с 10% по-ниски.

ГМО водят до употребата на по-малко пестициди. Толерантните към хербициди растения позволяват третиране на посевите с мощни химикали, при което се унищожават плевелите, но не и благородната култура. Предимството, на което разчитат тези ГМ растения, е удобството. Така фермерите могат да пръскат по-често с даден хербицид, без това да доведе до унищожаване на посевите им. Но както бактериите развиват резистентност към антибиотиците, така и плевелите стават по-устойчиви на хербициди. Близо 99% от толерантните към хербициди ГМ култури са Roundup Ready (RR) вариации, разработени от “Монсанто”, за да са устойчиви на хербицида глифозат, който е основна съставка на Roundup – най-продаваният хербицид на фирмата. Употребата на глифозат нараства все повече, но и все повече плевели развиват устойчивост към хербицида. За да се справят с тази устойчивост, фермерите третират посевите си с хербициди по-интензивно. Така за периода 1994 – 2006 г. количеството глифозат, с което се пръска всеки акър ГМ соя в САЩ, нараства с повече от 150%.

ГМО могат да решат проблема с глада. Още в зората на ГМО и големите обещания за по-високи добиви се заражда иначе хуманната идея, че това е начин да преборим световния глад и кризата с храните. Големите надежди обаче се превръщат в още по-големи разочарования. ГМ културите съвсем не се оказват така желаната евтина алтернатива на глада. Пример за това е провалът на т.нар. златен ориз - ориз, обогатен с витамин А, предназначен за населението на страни като Индия. За жалост хората, за които е предназначен този ориз, нямат възможност да си купят дори обикновен ориз, какво остава за по-скъпия, “златен” ориз.

В началото

Близо 1/3 от земеделските площи в света
вече са засети с биотехнологични култури

Близо 1/3 от земеделските площи в света вече са засети с биотехнологични култури, след началото на тяхното комерсиализиране от 1996 г. насам (данните от последните проучвания на Международната служба за агробиотехнологични приложения (ISAAA), публикувани на 12 януари 2005 г.)

По държави - САЩ с 47.6 млн. ха (59 % от цялата площ; соя, царевица, памук, рапица), Аржентина с 16.2 млн. ха (20 %; соя, царевица, памук), Канада-5.4 млн. Ха (6 %; рапица, царевица, соя), Бразилия-5.0 млн. ха (6%; соя), Китай-3.7 млн. ха (5 %; памук), Парагвай-1.2 млн. ха (2%; соя), Индия-0.5 млн. ха (1 %; памук), Южна Африка-0.5 млн. ха (1 %; царевица, соя, памук), Уругвай-0.3 млн. ха (<1 %; соя, царевица), Австралия (памук), Румъния (соя), Мексико (памук, соя), Испания (царевица),Филипините (царевица), всяка с по 0.1 млн ха (<1 %).

Името на България се нарежда сред имената на тези европейски държави, които имат уклончива политика относно отглеждането на ГМ култури и по-скоро са склонни да гласуват за снижаване на нивата на контрол и превенция на риска от въвеждането на ГМО в ЕС.

В началото

България има уклончива политика относно отглеждането на ГМ култури.

Царевица - първите полски опити за изпитване на хибридна ГМ царевица от компаниите “Монсанто”, “Пионер” и “Новартис”. Засетите площи се както следва 1999 г. - 13 000 ха, през 2000 г. – 19 000 ха, през 2001 г. – 6400 ха, през 2002 г. – 2200 ха и през 2003 г. – 2120 ха. Следва силно редуциране на засетите площите с ГМ растения, за да се удовлетвори изискването на Европейската комисия за ненадвишаване на 1%-ия праг от ГМ съставки в не-ГМ хранителни продукти. През 2004 г. полски опит върху 200 ха с ГМ царевица е проведен от “Пионер”. Основни модифицирани признаци: Bt4 царевица и Bt царевица в комбинация с устойчивост към хербициди.

Картофи - първите полски опити с “Superior New Leaf” Bt-картофи са проведени от “Монсанто”, започвайки от 1999 г. в продължение на 3 години: през 1999 г.- 30 ха, през 2000 г. – 3 ха и през 2001 г. – 3 ха.

Слънчоглед - проведени са ограничени полски опити през 2000 г. с ГМ слънчоглед на “Монсанто” с устойчивост към гъбното заболяване склеротиния.

Соя - не са провеждани полски опити с този вид култура

Bt176, царевица MON810, царевица T25, рапица сорт Topas 19/2 и рапица сорт Ms1xRf1 са обект на предпазни клаузи съгласно член 16 от Директива 90/220/ЕИО, Вестник на ЕОБХ (2006) 338, стр. 1-15.

В България се отглеждат ГМ-култури - незаконно!

За периода януари 2008 – юли 2009 г. в Министерството на земеделието и храните не са постъпвали Заявления за разрешаване използването на генно-модифицирани организми, като храна или фураж. Не са постъпвали и заявления за издаване на разрешителни за предлагане и употреба на пазара на генно-модифицирани продукти за растителна защита. При извършените анализи от службите към Министерството е установено, че на територията на страната към момента (август 2009 г.) не са налични генно-модифицирани култури. И в Министерството на околната среда и водите не са постъпвали искания за издаване на разрешителни и няма издадени такива за пускане на ГМО на територията на областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра за посочения период.

Въпреки твърденията на институциите, Общественият център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) откри наличие на ГМ царевица в Шуменско при лабораторни анализи, извършени през август 2009 г. За изследване в независимата акредитирана лаборатория на “СЖС-България” във Варна бяха предоставени три проби царевично и една проба рапично зърно - реколта 2008 г., взети на случаен принцип от рентиери от Търговищко, Шуменско и Добричко. Елементи от чужди генни бяха намерени в царевицата от Шуменско и по двата от изследваните показатели. По показател P-35S съдържанието на генно-модифицирани организми (ГМО) в зърното е 0,22 +/- 0,09, а по - T-nos – повече от 0,1. Това означава че в продукцията на фермера, предоставил рентата, на всеки 10 хиляди семена 22 са генномодифицирани. Таково количество говори, че генномодефицираните семена не са поподнали случайно (чрез замърсяване), а че част от реколтата е генно-модифицирана и е смесена с конвенционалната царевица.

И се продават ГМ-храни!

Изследвания на хранителни продукти в търговската мрежа за периода януари 2008 – юли 2009 г. (по данни на Регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве – РИОКОЗ):

Варна – 47 изследвани хранителни продукта
3 проби на хранителни продукта са със съдържание на ГМО над 0,9 (2 проби на вафли – над 2% и 1 проба на кренвирши – 1,28%).

Търговище - 5 изследвани хранителни продукта
Една проба (траен варено-пушен салам) е със съдържание на ГМО над 2,0%.

Добрич - 12 изследвани хранителни продукта
Няма открити хранителни продукти с ГМО над 0,9. При две от пробите (ловджийска наденица и царевичен хляб) е установено съдържание на ГМО съответно 0,15% и 0,23% от състава на продукта.

Разград - 6 изследвани хранителни продукта
Няма открити харнителни продукти с ГМО над 0,9. В една проба кренвирши е констатирано 0,64% ГМО.

Силистра - 6 изследвани хранителни продукта
Няма открити хранителни продукти с ГМО над 0,9.

Шумен - 7 изследвани хранителни продукта
Няма открити харнителни продукти с ГМО над 0,9.

В началото

Обикновените растения могат да бъдат опрашени от полени на ГМ растения.

ГМО се разпространява опасно лесно. Обикновените растения могат да бъдат опрашени от полени на ГМ растения. Вятърът, насекомите и животните благоприятстват разнасянето на полените на големи разстояния, което може да доведе до кръстосано опрашване и замърсяване на обикновените растения с ГМО. Особено тревожен е фактът, че веднъж освободени в околната среда, няма възможност да бъдат контролирани.

Пример: в Мексико царевицата е национална гордост и присъства в над 100 разновидности. За да бъде предпазена тази традиционна култура от замърсяване с ГМО, в страната е забранено отглеждането на ГМ царевица. През 2000 г. проф. Игнасио Чапела от Университета в Калифорния прави съпоставка между ГМ и обикновена царевица, като за целта използва американска ГМ царевица и царевица от дивите райони на Оахака, Южно Мексико, за която е сигурен, че няма начин да е заразена с ГМО. Резултатът е шокиращ – дивата мексиканска царевица е генно модифицирана. Изследването на професор Чапела предизвиква бурни реакции в Мексико и Националният институт за околна среда започва да прави изследвания, които потвърждават наличието на RR и Bt гени в царевицата в 5 отделни района на страната.

В началото

ГМ продукти съдържат нови протеини,
които досега не сме консумирали.

ГМ продукти съдържат нови протеини, които досега не сме консумирали. Така например в ГМ царевица има протеини на бактерии, в ГМ картофи – протеини на вируси, а в ГМ домати – рибни протеини. Все още няма достатъчно изследвания относно реакциите, които ГМ храните биха могли да предизвикат в човешкия организъм за по-дълъг период от време.

Изследване на Лондонския университет доказа, че консумацията на ГМ соя и нейни производни продукти е в пряка зависимост с увеличаващите се случаи на алергия към фъстъци, тъй като ГМ соя съдържа алерген, който е 41% идентичен с алергена от фъстъците.

Учени от Seralini, Cellier и Spiroux de Vendomois публикуваха резултати от собственото изследване на Monsanto за влиянието на ГМ царевица MON863 (която е одобрена за човешка консумация в Европа) върху развитието на плъхове. Данните показват, че употребата на MON863 при плъховете води до следи от чернодробна и бъбречна токсичност, както и други физиологични промени.

Ноември 2008 г.: Австрийското правителство публикува резултатите от изследвания на Виенския Университет, доказващи безспорно неблагоприятното въздействие на ГМ храни върху репродуктивната система на мишки - хранени с генно-модифицирана царевица – хибрид на Monsanto MON 810.

Риск за човешкото здраве съществува и поради нарастващата употреба на хербициди, с които се третират ГМ-култури. Двата основни хербицида, с които се третират насажденията с ГМО, са глифозат (включително Roundup на Monsanto) и амониев глюфозинат (в това число Liberty на Bayer). Опитите показват, че глифозатът причинява множество хронични заболявания.

В началото

Кой е собственик?

Правата върху интелектуалната собственост са притежание на компанията - производител!
В този контекст фермерите ще трябва всяка следваща година да закупуват посевен материал (в някои случаи и определени хербициди) от притежателите на правата върху генетично модифицирани семена, какъвто е случаят с терминаторните растения (безплодни растения, от които не може да се остави семе за посев, поради наличието на ген, предизвикващ неговата смърт). Това създава монопол на мултинационалните компании, производителки на ГМ семена и на съответните хербицидни препарати.

Този факт се отразява най-силно върху малките ферми, чиито фермери имат голям принос за световното разнообразие на растения, адаптирайки различни растителни видове към разнообразните местни условия.

В началото

ГМО е заплаха за конвенционалното земеделие!

Правата върху интелектуалната собственост са собственост на произвелата ги компания!
В случай на неволно попаднал генетично модифициран материал (права върху който има определена група или корпорация) в полето на фермери, ползващи конвенционално или органично земеделие, може да се стигне до съдебни искове от страна на притежателя на патента върху този материал или до опорочаване на качеството на продукцията (генетично замърсяване) със съответни негативни пазарни последствия за тези фермери.

В началото